Извънредно! Проверяват сигнал за Престъпление против републиката от паравоенен съюз в България
Евентуално осъществено закононарушение срещу Републиката проверява Софийска градска прокуратура.
На 12.12.2022 година е получен сигнал в прокуратурата, в който се излагат изказвания за вероятно осъществени закононарушения по Глава първа от Особената част на Наказателния кодекс – " Престъпления срещу републиката " *. В сигнала се твърди, че активността на Военен съюз – Българско национално опълчение " Шипка " е противодържавна.
Сигналът за осъществено закононарушение от общ темперамент е разпределен на инцидентен принцип на прокурор от Софийска градска прокуратура. На 13.12.2022 година наблюдаващият прокурор с разпореждане е упълномощил на Държавна организация " Национална сигурност " да извърши инспекция по случая. След привършване на инспекцията наблюдаващият прокурор ще извърши преценка дали има задоволително данни за осъществено закононарушение.
За резултатите обществеността ще бъде осведомена.
БНО " Шипка " е известно с теориите на конспирацията, които популяризира в интернет от години и зове за протест и промяна на системата.
Родов обект на тези закононарушения е страната с нейната републиканска форма на ръководство. Наречени са още противодържавни закононарушения. Всички те уреждат политическите публични връзки открити в страната, зараждащи и съществуващи в процеса на практикуване на властта в страната от държавните органи. От справедлива страна всички тези закононарушения са обективно годни да обиден страната или властта в страната. От субективна страна става дума само и единствено за умишлени престапления /тук няма непредпазливи престъпления/ и са осъществени съвсем всички с директен предумисъл. Освен това съвсем всички закононарушения от субективна страна се характеризират и със специфична цел – деецът би трябвало да преследва тази специфична цел, която най-общо казано е политическа цел или цел за засягане властта в републиката.
Системата на тези закононарушения обгръща разпоредбита на член 95-110 от Наказателен кодекс. Тези текстове са разпределени в четири раздела. Първите два раздела съдържат директните похищения против властта. Това е което ги отличава от останалите закононарушения в тази глава.
Разликата сред тях. Раздел І “Измяна ” съдържа в себе си похищения против вътрешната сигурност в страната или похищенията против властта от вътре.
Раздел ІІ “Предателство и шпионство ” съдържа закононарушения, които засягат външната сигурност в страната или националния суверенитет, териториалната целокупност и военната мощност на страната. С други думи в този раздел ІІ се съдържат такива закононарушения, които съставляват подпомагане на друга страна в нейната активност против България.
В идващия раздел ІІІ “Диверсия и вредителство ” се съдържат политическите закононарушения, които съставляват индиректно, опосредствено посягане против властта и това са закононарушенията измама и вредителство, които имат комплициран или сложен обект. Това са закононарушения, които влияят директно върху икономическата база на страната, като посредством това влияние в последна сметка се цели да се дестабилизира политическата власт в страната.
Последният раздел ІV “Други престъплени ”. Още в края на 1989г. с промени в Наказателен кодекс са наранени тогава съществуващите раздел ІV и V, като доста текстове са анулирани, други изменени и в действителност остатъците от двата раздела са събрани в раздел ІV. Понеже е мъчно да се групират, законодателят е излязъл от полежение именовайки ги други. Освен това през 2002г. е включен член 102а - тероризъм, с което става напълно невероятно тези закононарушения да бъдат вкарани в една категория. Може да се каже, че в този раздел намираме инкриминирана една предварителна незаконна активност против страната и други закононарушения.
Раздел І “Измяна ” - член 95-97а от Наказателен кодекс.
Измяната е раздел от Наказателен кодекс и обгръща няколко закононарушения, включени в член 95-97а. Измяната не е едно само закононарушение.
Чл. 95 от НК Който, за да бъде съборена, подровена или отслабена властта в републиката, участвува в осъществяването на опит за прелом за принудително завладяване на властта в центъра или по места, или в протест, или във въоръжено въстание.
Субект. “Който ”, т.е. всяко наказателно отговорно лице - лице навършило 14-годишна възраст и работило в положение на вменяемост. В огромна част от закононарушенията на Наказателен кодекс субектът е отрезен с относителното местоимение който.
Изпълнително действие. Три форми на изпълнително действие: “участие в осъществяването на опит за прелом ” или “участва в протест ” или “участва във въоръжено въстание ”.
“участвува в осъществяването на опит за прелом за принудително завладяване на властта в центъра или по места ”. Според член 95 превратът би трябвало да е ориентиран към “насилствено завладяване на властта ”. На последващо място превратът може да бъде в центъра и да съставлява принудително завладяване на властта – последното значи определяне на надзор върху държавните органи. Превратът може да има и по места, когато се завземат органите на локално самоуправление. Престъплението е означено като присъединяване в “опит за прелом ”. С това законодателят има поради, че със самото започване на закононарушението то е приключено – без значение дали насилствените дейности са сполучливи или не. Целта по този метод е да се ускори наказателната отговорност или наказателноправната отбрана на политическата власт в страната. А другояче самият прелом, процесът на неговото реализиране се състои от две етапи – подготвителна фаза на тайна активност /създаване на организация за преврата, въоръжаване и др./, която активност сама по себе си се квалифицира по член 110 от Наказателен кодекс /приготовление към закононарушение към член 95 от Наказателен кодекс - подготовка член 110 във вр. член 95/. Самото закононарушение стартира, от който миг приключва - със самите въоръжени дейности, които съставляват един неочакван удар против властта, в който случай ще е налице действителна цялост, защото се засягат два разнообразни обекта, което постанова отговорност за две обособени закононарушения, за които деецът ще се накаже настрана за всяко от тях, като му се дефинира и общо наказване за съвкупността – член 23-25 от Наказателен кодекс.
Другите две форми на изпълнителното деяние “участие в протест ” и “участие във въоръжено възстание ” – намерено покачване на хора против властта, като за разлика от преврата тука не се цели авансово завладяване на командни позиции на властта. Разликата сред протеста и въоръженото въстание е, че при протеста /според Хинова протестът е демонстрация на хора принадлежащи към един и същи колектив/ няма предварителна връзка сред участниците, което значи, че протестът може да бъде импровизиран. При въоръженито въстание – би трябвало предварителна активност по координиране и образуване активността на участниците. И двете са довършени със самото започване на въоръжените дейности и не се изисква действително завладяване на властта.
От субективна страна: директен предумисъл плюс специфична политическа цел /там където има специфична цел умисълът може да бъде единствено директен, не и евентуален/. Политическата цел “да бъде съборена ”, “да бъде подронена ” и трети вид “да бъде отслабена ”.
Принципно положение Навсякъде, където законодателят изисква цел, тази цел би трябвало да е в съзнанието на участниците и по тази причина задачата е индивидуален симптом, волево състояние или настояването, желанието, устрема на субекта към избран резултат. Законодателят не изисква постигането на задачата, самото настъпване на резултата, а още по-малко настъпването на резултата има отношение към довършеността на закононарушението и груба неточност е да се каже, че закононарушението е довършено когато е реализирана задачата.
“Събаряне на властта ”. Законът не желае срутване на властта, а деецът да се стреми към това. “Събаряне на властта ” значи смяна на конституционно открития строй и определяне на нов подобен.
“Подровене на властта ” – структурни промени във властта в смисъл изваждане от системата на властта обособени държавни органи, т.е. преустановяване на активността да вземем за пример на едно министерство, на регионална администрация и така нататък
“Отслабване на властта ” – функционални разстройства във властта, т.е. държавният орган продължава да работи, само че с избрани функционални връзки.
Други предателски закононарушения това са терора или терористичния акт по член 96 и член 97 от Наказателен кодекс - типичен сформира на гнет от Наказателен кодекс, без значение че в тези текстове не се употребява термина “терор ”, “тероризъм ” или “терористичен акт ”. В тези проби терорът бива два типа – самостоятелен /чл. 96, алинея 1 и 2 от НК/ и всеобщ гнет /чл. 96, алинея 3 и член 97 от НК/.
Индивидуалният гнет по член 96, алинея 1 и 2 от Наказателен кодекс.
Чл. 96. (1) Който за да подрови или отслаби властта в републиката или да й сътвори усложнения, лиши от живот държавен или публичен активист...
(2) Който със същата цел аргументи тежка телесна щета на такова лице...
Характерно е това, че потърпевшият има специфичното качество на държавен или публичен активист. Държавен активист това е лице, което участво интензивно в осъществяване на държавната политика по един или различен въпрос, като развива една дейна активност в тази тенденция и таман поради нея той бива убит при осъществяването на терористичния акт против него, с цел да се приключи тази негова дейна активност в държавната политика. Държавният активист постоянно заема пост в страната без да е безусловно належащо да е върховен общественик. Непосредствен обект на закононарушението обаче не е държавния или публичен активист, а властта в страната. Посегателството върху лицето е единствено средство за реализиране на специфичната политическа цел. Съдебната процедура приема, че действен дейтел е също държавен активист. Обществен активист – това е лице, което не е на държавен пост, само че във всички случаи е обвързвано с властта, заради което става и жертва на терористичния акт – ръководители и въобще членове на управата на политически партии, които са ръководещи сега на терористичния акт или най-малкото управителни дейци на парламентарна партия, свързани с властта профсъюзи, разнообразни публични организации. Пострадалият обективно би трябвало да има качество на държавен или публичен деятел.
Изпълнително действие:
- по член 96, алинея 1 - “лиши от живот ”, т.е. закононарушението е довършено с настъпването на гибелта.
- По алинея 2 – реално “причини тежка телесна щета ” без да желае гибелта /ако желае гибелта отиваме на член 96, алинея 1 опит за убийство/, а с цел да има опит по алинея 2 – би трябвало да желае да аргументи тежка телесна щета, пък въпреки и да не е предизвикал никаква щета.
На последващо място без значение са методите и средствата с които е работил деецът.
От субективна страна – директен предумисъл /в момента на осъществяване на действието да е имал в съзнанието си визия за всички справедливи признаци на състава/ плюс специфична политическа цел “да подрови или отслаби властта в републиката или да й сътвори усложнения ”.
Масов гнет по член 96, алинея 3 и член 97 от Наказателен кодекс.
Чл. 96. (3) Който с задачата по алинея 1 посредством палеж, гърмеж, наводняване или друго общоопасно действие аргументи гибел на едно или повече лица...
За разлика от самостоятелния гнет, потърпевшият е елементарен жител без да се изискват някакви специфични негови качества. Специфичното е, че похищението се прави посредством общо рисково действие – това действие, което преди всичко основава заплаха да бъдат наранени разнообразни типове права и ползи и на последващо място на един необятен и авансово неустановен кръг лица, които могат да бъдат потърпевши. В наредбата на член 96, алинея 3 примерно са посочени тези общо рискови действия.
Изпълнителното деяние по член 96, алинея 3 – “причи на гибел ” дори и на едно лице, с което закононарушението е довършено.
От субективна страна - директен предумисъл плюс политическата цел да се засегне властта. Тази политическа цел е извънредно значим градивен детайл изключително при самостоятелния гнет – закононарушението е политически стимулирано, а не заради някакви персонални претекстове към министър да вземем за пример.
Другата догадка на масов терор се съдържа в чл. 97 от Наказателен кодекс, който с посочената в предходния член цел извърши общоопасно закононарушение по член 349 или 350.
Отно става въпрос за общо рисково действие, само че не какво и да е, а такова, което е визирано в наредбата на член 349 или 350 от Наказателен кодекс, т.е. член 97 е класическа препращаща наредба.
Чл. 349 Който съзнателно тури или примеси рисков за живота или здравето предмет в бунар, извор, тръбопровод или в друго приспособление, предопределено за общо ползуване, откъдето или с което се черпи вода за пиянство...
Първа форма на изпълнителното деяние “тури рисков за живота или здравето предмет ” във водоизточник, от който се черпи 1. вода за пиянство и който 2. е предопределен за общо прилагане. Престъплението по член 97, вр. 349 е официално на просто осъществено и е довършено със самото слагане на предмета.
Втората форма на изпълнителното действие на член 97 вр. чл. 350 от Наказателен кодекс, който изготви храни или напитки, предопределени за общо прилагане, по подобен метод, че в тях се основават или попадат рискови за здравето субстанции, както и оня, който продава, предлага за обмен или по различен метод тури в послание такива храни или питиета – правене или слагането в послание включително със самото предложение за проба на храни или напитки, в които попадат субстанции рискови за живота и здравето и са предопределени за общо прилагане. Престъплението е на просто осъществяване, т.е. довършено е със самото правене на храната и питиетата или със самото предложение за обмен.
Изключително значима е субективната страна на член 97 от Наказателен кодекс, а точно: 1. закононарушенията по член 97 от Наказателен кодекс е постоянно и единствено съзнателно закононарушение с директен предумисъл, до момента в който тези срещу националното здраве по член 349 и сл. от Наказателен кодекс се санкционират и по несъобразителност, а освен когато са осъществени съзнателно /изрично член 351 от НК/. Второ от субективна страна закононарушенията по член 97 от Наказателен кодекс се характеризира с политическа цел, каквата не се преследва по член 349-350 от Наказателен кодекс. Ето за какво член 97 е поглъщаща наредба и изключва приложението на член 349-350 от Наказателен кодекс и нямаме цялост от закононарушения. Извършеното се квалифицира единствено по член 97 от Наказателен кодекс, когато има директен предумисъл и политическа цел.
Чл. 97 е специфична във връзка с член 96, алинея 3, тъй като в последната се приказва за общо рисково действие, каквото и да е, до момента в който по член 97 категорично са посочени такива общо рискови действия, които са визирани в член 349-350 от Наказателен кодекс. Ето за какво като специфична наредба изключва приложението на член 96, алинея 3 от Наказателен кодекс.
Последната наредба от раздел “Измяна ” член 97а от Наказателен кодекс, който с задачата по член 96 задържи някого като пленник, чието освобождение слага според от осъществяването на несъмнено изискване от страна на страната, на държавна или социална организация или на трето лице... /задържане като пленник с политическа цел/.
Сложно изпълнително действие – първата част на изпълнителното действие се показва в това, че деецът лишава някого от независимост /независимо дали това е станало с или без отвличане/. Лишаването от независимост значи, че се лимитира правото на потърпевшия за свободно предвижване в пространството. Тази активност сама по себе си се квалифицира като закононарушение по член 142 или член 142а от Наказателен кодекс – отнемане от независимост. Това, което трансформира ограничения от независимост в пленник е слагането на изискване за неговото освобождение и това е в действителност втората част на изпълнителното действие. По този метод деецът указва самобитно насила против този, който би трябвало да извърши поставеното изискване, т.е. протяга ръка се върху свободата на волята на получатела на изискването, тъй като в случай че той не извърши изискването заложникът ще бъде продължаван да бъде държан наложително /заради това аналогичното на член 97а закононарушение по член 143а – насила, го намираме в глава ІІ/. Престъплението е довършено със самото слагане на изискването. Не се изисква осъществяването на поставеното изискване, респ. освобождение.
От субективна страна – директен предумисъл и политическа цел да се засегне властта. С всяко задържане на заложници се основава ужас в обществото, респ. компликации на властта по тяното превъзмогване – в справедлив проект. По член 97а деецът цели таман основаването проблеми на властта, минимум цели промени във властта по превъзмогване на всеобщата неуравновесеност, само че по-често става дума за политически претенции, които се слагат за освобождение на заложника.
Чл. 97а изключва аналогочнито закононарушение по член 143а като специфична наредба, т.е. няма цялост сред двете. Задържането на пленник по член 143а не преследва политическа цел и се явява обща наредба във връзка с член 97а.
Квалифициран състав на член 97а, алинея 2, Когато в случаите по миналата алинея деецът заплашва, че в случай че поставеното от него изискване не бъде изпълнено, ще аргументи гибел или тежка или междинна телесна щета на задържания – по главния състав освобождението се слага според от осъществяването на изискването, до момента в който по алинея 2 принудата се разпознава като се прибавя опасността, че той ще бъде убит или ще му бъде породена тежка телесна щета. Довършено – със самата опасност. Ако опасността бъде осъществена и бъде убит, респ. тежка телесна щета настъпи, ще има цялост по член 97а плюс ликвидиране или тежка телесна щета.
Раздел ІІ “Предателство и шпионство ” /само шпионство по член 104 и 105 от НК/.
Шпионството е класическо предателско закононарушение, само че от края на 30-те години по този начин е обещано в тогавашния закон и обичайно продължава по този начин да стои и понастоящем.
Два текста за шпионство – член 104 и чл.105 от Наказателен кодекс.
Чл. 104. (1) Който издаде или събира за да издаде на непозната страна или на непозната организация информация, представляваща държавна загадка...
Субект на шпионството по член 104 от Наказателен кодекс – всяко наказателно отговорно лице.
Изключително значение за обрисуване на шпионството е предмета на закононарушението, а именно “информация, представляваща държавна загадка ”. Обективно погледното информацията би трябвало да има качеството на държавна загадка. Връзката сред шпионството и държавна загадка е неразривно обвързвана. Дефиниция на държавна загадка е дадена в ЗЗКИ, според който има два типа класифицирана информация, а точно: 1. държавна загадка и 2. служебна загадка. Съгласно член 25 от ЗЗКИ, държавна загадка е информацията, избрана в листата по приложение № 1, нерегламентираният достъп до която би основал заплаха за или би увредил ползите на Република България, свързани с националната сигурност, защитата, външната политика или отбраната на конституционно открития ред. Използват се два критерия за дефинирането на държавна загадка. За да има държавна загадка би трябвало да са налице и двата критерия и материалния и формалния аршин. Материалният аршин сочи на наличието на информацията, която би трябвало да бъде такава, че “нерегламентираният достъп до такава информация би сложил в рисково националната сигурност ”. Регламентираният достъп според закона значи 1. че с нея могат да работят избран кръг лица, които имат допуск за работа с класифицирана информация и то за съответното равнище на класифицирана информация. Вторият принцип за регламентираният достъп е заложена в член 3 от ЗЗКИ е при съблюдаване на правилото “необходимост да се знае ” за осъществяването на служебните отговорности на съответното лице.
Съгласно материалният аршин, с цел да имаме държавна загадка, информацията би трябвало да е от такова естество и лицето няма допуск или и да има не подхожда на правилото “необходимост да се знае ” ще е до някаква степен да се сътвори заплаха за националната сигурност.
Според формалинят аршин, с цел да имаме държавна загадка е този, че издадената информация би трябвало да принадлежи към една от категориите информации държавна загадка, включени в лист на сведенията държавна загадка признат от Народно събрание като приложение кам ЗЗКИ. Този лист е очевиден и е оповестен в Дъждовни води, дружно със ЗЗКИ. В самият лист са посочени категориите сведения държавна загадка. На база на листата обособените ведомства основават свои лични описи, които конкретизират листата на Народно събрание. При разминаване сред двата листата преоритет има описът на Народно събрание. За да имаме държавна загадка информацията, която е предадена на непознатата страна би трябвало не просто да принадлежи към листата на Народно събрание, а да бъде с правилно наличие – изцяло или най-малко отчасти правилно, тъй като при издаването на обективно погрешна информация не може да се сложи в заплаха националната сигурност.
Съществуват три степени на подредба на държавната загадка или три равнища на достъп – най-високо равнище “страго секретно ”, “секретно ” и “поверително ”, като грифовете са според от степента на заплаха за националната сигурност при издаване на съответната информация и второ дали нездравословните последствия са отстраними или не.
Изключително значим справедлив симптом – държавната загадка би трябвало да бъде предадена на чужда страна или непозната организация.
Две форми на изпълнителното действие:
“издаде ” – без значение от метода. С оглед довършеността на закононарушението и естеството на това закононарушение има известна неустановеност в правосъдната процедура в кой миг се приема, че закононарушението е довършено и общо взето се приема следното решение: издаде следва да се пояснява в смисъл изпрати, т.е. следва да се смята, че закононарушението е довършено с изпращане на информацията въпреки и да не се знае дали тя е получена от непознатата страна – последният факт се приема за несъставомерен. Има едно изключение от този принцип и в случай че той е: по безпорен метод се потвърди, че сведенията не са достигнали до непознатата страна, когато се приема че е налице опит.
От субективна страна – съзнателно закононарушение. Тук не се изисква политическа цел /по изключение за тази глава/.
Вторият вариянт на шпионството е “събира информация държавна загадка ”. Събира този, който няма достъп. Събира без значение па какъв метод. Престъплението е довършено, когато деецът открива фактическа власт върху информацията и е в положение да я издаде. Събирането е всъщност подготвителна активност, само че е въздигната в независимо закононарушение /законодателят е присъдил ранга на изпълнително действие, на независимо закононарушение с всичките последствия от това/. Когато една и съща информация първо бъде събрана, а по-късно и издадена няма съвкуност сред двете, а се дава отговор единствено за издаване, което гълтам събирането на информацията, като естеството на събирането като подготвителна активност.
От себективна страна – директен предумисъл и специфична цел – събраната информация да бъде издадена. Целта би трябвало да е налице по време на изпълнителното действие.
Чл. 104, алинея 2, ако деецът непринудено разкрие пред органите на властта осъщественото закононарушение, санкционира се при смекчаващи условия, поощрителна наредба. Приема се априори, че смекчаващите условия доминират над отегчаващите и наказването може да бъде сред минимума и средата и не повече от това.
Шпионство по член 105 от Наказателен кодекс.
Чл. 105. (1) Който се сложи в услуга на непозната страна или на непозната организация, с цел да й служи като разузнавач, в случай че не е направил действие по предходния член...
Субект: всяко наказателноотговорно лице /в това число и чужденец/.
Инкриминира се една сама по себе си предварителна незаконна активност, каквато е слагането в услуга на непозната страна за бъдеща шпионска активност в нейна употребява. Поставянето в услуга е своебразен контракт сред две страни предвид на изискванията, при които деецът ще реализира в бъдеще шпионската активност по член 104 от Наказателен кодекс. По конкретно изпълнителното действие зависи от чия страна идва самодейността. Ако самодейността идва от представителя на непознатата страна, изпълнителното действие се показва в приемане на предлагането, в който миг закононарушението е довършено /опит не е възможен/. Ако самодейността идва от страната на дееца, изпълнителното действие ще представлява предложение от негова страна за бъдеща шпионска активност. Ако предлагането бъде отхвърлено ще имаме опит. Ако бъде признато сега на приемането ще имаме довършено закононарушение.
От субективна страна – предумисъл. Важна специфичност е, че член 105 е субсидиарна норма във връзка с член 104, което категорично е посочено в член 105 и тя се ползва единствено при изискване, че самата шпионска активност не е почнала. В момента, в който стартира шпионската активност по член 104 – издаване или събиране, се дава отговор по член 104 и отпада отговорността по член 105 от Наказателен кодекс.
Чл. 105, алинея 2, деецът не се санкционира, в случай че непринудено се разкрие пред органите на властта – поощрителна наредба. Тук е допустимо цялостно отпадане на наказателната отговорност и по този метод деецът оптимално да бъде подтикван към една следваща правомерна активност по откриване.
На 12.12.2022 година е получен сигнал в прокуратурата, в който се излагат изказвания за вероятно осъществени закононарушения по Глава първа от Особената част на Наказателния кодекс – " Престъпления срещу републиката " *. В сигнала се твърди, че активността на Военен съюз – Българско национално опълчение " Шипка " е противодържавна.
Сигналът за осъществено закононарушение от общ темперамент е разпределен на инцидентен принцип на прокурор от Софийска градска прокуратура. На 13.12.2022 година наблюдаващият прокурор с разпореждане е упълномощил на Държавна организация " Национална сигурност " да извърши инспекция по случая. След привършване на инспекцията наблюдаващият прокурор ще извърши преценка дали има задоволително данни за осъществено закононарушение.
За резултатите обществеността ще бъде осведомена.
БНО " Шипка " е известно с теориите на конспирацията, които популяризира в интернет от години и зове за протест и промяна на системата.
Родов обект на тези закононарушения е страната с нейната републиканска форма на ръководство. Наречени са още противодържавни закононарушения. Всички те уреждат политическите публични връзки открити в страната, зараждащи и съществуващи в процеса на практикуване на властта в страната от държавните органи. От справедлива страна всички тези закононарушения са обективно годни да обиден страната или властта в страната. От субективна страна става дума само и единствено за умишлени престапления /тук няма непредпазливи престъпления/ и са осъществени съвсем всички с директен предумисъл. Освен това съвсем всички закононарушения от субективна страна се характеризират и със специфична цел – деецът би трябвало да преследва тази специфична цел, която най-общо казано е политическа цел или цел за засягане властта в републиката.
Системата на тези закононарушения обгръща разпоредбита на член 95-110 от Наказателен кодекс. Тези текстове са разпределени в четири раздела. Първите два раздела съдържат директните похищения против властта. Това е което ги отличава от останалите закононарушения в тази глава.
Разликата сред тях. Раздел І “Измяна ” съдържа в себе си похищения против вътрешната сигурност в страната или похищенията против властта от вътре.
Раздел ІІ “Предателство и шпионство ” съдържа закононарушения, които засягат външната сигурност в страната или националния суверенитет, териториалната целокупност и военната мощност на страната. С други думи в този раздел ІІ се съдържат такива закононарушения, които съставляват подпомагане на друга страна в нейната активност против България.
В идващия раздел ІІІ “Диверсия и вредителство ” се съдържат политическите закононарушения, които съставляват индиректно, опосредствено посягане против властта и това са закононарушенията измама и вредителство, които имат комплициран или сложен обект. Това са закононарушения, които влияят директно върху икономическата база на страната, като посредством това влияние в последна сметка се цели да се дестабилизира политическата власт в страната.
Последният раздел ІV “Други престъплени ”. Още в края на 1989г. с промени в Наказателен кодекс са наранени тогава съществуващите раздел ІV и V, като доста текстове са анулирани, други изменени и в действителност остатъците от двата раздела са събрани в раздел ІV. Понеже е мъчно да се групират, законодателят е излязъл от полежение именовайки ги други. Освен това през 2002г. е включен член 102а - тероризъм, с което става напълно невероятно тези закононарушения да бъдат вкарани в една категория. Може да се каже, че в този раздел намираме инкриминирана една предварителна незаконна активност против страната и други закононарушения.
Раздел І “Измяна ” - член 95-97а от Наказателен кодекс.
Измяната е раздел от Наказателен кодекс и обгръща няколко закононарушения, включени в член 95-97а. Измяната не е едно само закононарушение.
Чл. 95 от НК Който, за да бъде съборена, подровена или отслабена властта в републиката, участвува в осъществяването на опит за прелом за принудително завладяване на властта в центъра или по места, или в протест, или във въоръжено въстание.
Субект. “Който ”, т.е. всяко наказателно отговорно лице - лице навършило 14-годишна възраст и работило в положение на вменяемост. В огромна част от закононарушенията на Наказателен кодекс субектът е отрезен с относителното местоимение който.
Изпълнително действие. Три форми на изпълнително действие: “участие в осъществяването на опит за прелом ” или “участва в протест ” или “участва във въоръжено въстание ”.
“участвува в осъществяването на опит за прелом за принудително завладяване на властта в центъра или по места ”. Според член 95 превратът би трябвало да е ориентиран към “насилствено завладяване на властта ”. На последващо място превратът може да бъде в центъра и да съставлява принудително завладяване на властта – последното значи определяне на надзор върху държавните органи. Превратът може да има и по места, когато се завземат органите на локално самоуправление. Престъплението е означено като присъединяване в “опит за прелом ”. С това законодателят има поради, че със самото започване на закононарушението то е приключено – без значение дали насилствените дейности са сполучливи или не. Целта по този метод е да се ускори наказателната отговорност или наказателноправната отбрана на политическата власт в страната. А другояче самият прелом, процесът на неговото реализиране се състои от две етапи – подготвителна фаза на тайна активност /създаване на организация за преврата, въоръжаване и др./, която активност сама по себе си се квалифицира по член 110 от Наказателен кодекс /приготовление към закононарушение към член 95 от Наказателен кодекс - подготовка член 110 във вр. член 95/. Самото закононарушение стартира, от който миг приключва - със самите въоръжени дейности, които съставляват един неочакван удар против властта, в който случай ще е налице действителна цялост, защото се засягат два разнообразни обекта, което постанова отговорност за две обособени закононарушения, за които деецът ще се накаже настрана за всяко от тях, като му се дефинира и общо наказване за съвкупността – член 23-25 от Наказателен кодекс.
Другите две форми на изпълнителното деяние “участие в протест ” и “участие във въоръжено възстание ” – намерено покачване на хора против властта, като за разлика от преврата тука не се цели авансово завладяване на командни позиции на властта. Разликата сред протеста и въоръженото въстание е, че при протеста /според Хинова протестът е демонстрация на хора принадлежащи към един и същи колектив/ няма предварителна връзка сред участниците, което значи, че протестът може да бъде импровизиран. При въоръженито въстание – би трябвало предварителна активност по координиране и образуване активността на участниците. И двете са довършени със самото започване на въоръжените дейности и не се изисква действително завладяване на властта.
От субективна страна: директен предумисъл плюс специфична политическа цел /там където има специфична цел умисълът може да бъде единствено директен, не и евентуален/. Политическата цел “да бъде съборена ”, “да бъде подронена ” и трети вид “да бъде отслабена ”.
Принципно положение Навсякъде, където законодателят изисква цел, тази цел би трябвало да е в съзнанието на участниците и по тази причина задачата е индивидуален симптом, волево състояние или настояването, желанието, устрема на субекта към избран резултат. Законодателят не изисква постигането на задачата, самото настъпване на резултата, а още по-малко настъпването на резултата има отношение към довършеността на закононарушението и груба неточност е да се каже, че закононарушението е довършено когато е реализирана задачата.
“Събаряне на властта ”. Законът не желае срутване на властта, а деецът да се стреми към това. “Събаряне на властта ” значи смяна на конституционно открития строй и определяне на нов подобен.
“Подровене на властта ” – структурни промени във властта в смисъл изваждане от системата на властта обособени държавни органи, т.е. преустановяване на активността да вземем за пример на едно министерство, на регионална администрация и така нататък
“Отслабване на властта ” – функционални разстройства във властта, т.е. държавният орган продължава да работи, само че с избрани функционални връзки.
Други предателски закононарушения това са терора или терористичния акт по член 96 и член 97 от Наказателен кодекс - типичен сформира на гнет от Наказателен кодекс, без значение че в тези текстове не се употребява термина “терор ”, “тероризъм ” или “терористичен акт ”. В тези проби терорът бива два типа – самостоятелен /чл. 96, алинея 1 и 2 от НК/ и всеобщ гнет /чл. 96, алинея 3 и член 97 от НК/.
Индивидуалният гнет по член 96, алинея 1 и 2 от Наказателен кодекс.
Чл. 96. (1) Който за да подрови или отслаби властта в републиката или да й сътвори усложнения, лиши от живот държавен или публичен активист...
(2) Който със същата цел аргументи тежка телесна щета на такова лице...
Характерно е това, че потърпевшият има специфичното качество на държавен или публичен активист. Държавен активист това е лице, което участво интензивно в осъществяване на държавната политика по един или различен въпрос, като развива една дейна активност в тази тенденция и таман поради нея той бива убит при осъществяването на терористичния акт против него, с цел да се приключи тази негова дейна активност в държавната политика. Държавният активист постоянно заема пост в страната без да е безусловно належащо да е върховен общественик. Непосредствен обект на закононарушението обаче не е държавния или публичен активист, а властта в страната. Посегателството върху лицето е единствено средство за реализиране на специфичната политическа цел. Съдебната процедура приема, че действен дейтел е също държавен активист. Обществен активист – това е лице, което не е на държавен пост, само че във всички случаи е обвързвано с властта, заради което става и жертва на терористичния акт – ръководители и въобще членове на управата на политически партии, които са ръководещи сега на терористичния акт или най-малкото управителни дейци на парламентарна партия, свързани с властта профсъюзи, разнообразни публични организации. Пострадалият обективно би трябвало да има качество на държавен или публичен деятел.
Изпълнително действие:
- по член 96, алинея 1 - “лиши от живот ”, т.е. закононарушението е довършено с настъпването на гибелта.
- По алинея 2 – реално “причини тежка телесна щета ” без да желае гибелта /ако желае гибелта отиваме на член 96, алинея 1 опит за убийство/, а с цел да има опит по алинея 2 – би трябвало да желае да аргументи тежка телесна щета, пък въпреки и да не е предизвикал никаква щета.
На последващо място без значение са методите и средствата с които е работил деецът.
От субективна страна – директен предумисъл /в момента на осъществяване на действието да е имал в съзнанието си визия за всички справедливи признаци на състава/ плюс специфична политическа цел “да подрови или отслаби властта в републиката или да й сътвори усложнения ”.
Масов гнет по член 96, алинея 3 и член 97 от Наказателен кодекс.
Чл. 96. (3) Който с задачата по алинея 1 посредством палеж, гърмеж, наводняване или друго общоопасно действие аргументи гибел на едно или повече лица...
За разлика от самостоятелния гнет, потърпевшият е елементарен жител без да се изискват някакви специфични негови качества. Специфичното е, че похищението се прави посредством общо рисково действие – това действие, което преди всичко основава заплаха да бъдат наранени разнообразни типове права и ползи и на последващо място на един необятен и авансово неустановен кръг лица, които могат да бъдат потърпевши. В наредбата на член 96, алинея 3 примерно са посочени тези общо рискови действия.
Изпълнителното деяние по член 96, алинея 3 – “причи на гибел ” дори и на едно лице, с което закононарушението е довършено.
От субективна страна - директен предумисъл плюс политическата цел да се засегне властта. Тази политическа цел е извънредно значим градивен детайл изключително при самостоятелния гнет – закононарушението е политически стимулирано, а не заради някакви персонални претекстове към министър да вземем за пример.
Другата догадка на масов терор се съдържа в чл. 97 от Наказателен кодекс, който с посочената в предходния член цел извърши общоопасно закононарушение по член 349 или 350.
Отно става въпрос за общо рисково действие, само че не какво и да е, а такова, което е визирано в наредбата на член 349 или 350 от Наказателен кодекс, т.е. член 97 е класическа препращаща наредба.
Чл. 349 Който съзнателно тури или примеси рисков за живота или здравето предмет в бунар, извор, тръбопровод или в друго приспособление, предопределено за общо ползуване, откъдето или с което се черпи вода за пиянство...
Първа форма на изпълнителното деяние “тури рисков за живота или здравето предмет ” във водоизточник, от който се черпи 1. вода за пиянство и който 2. е предопределен за общо прилагане. Престъплението по член 97, вр. 349 е официално на просто осъществено и е довършено със самото слагане на предмета.
Втората форма на изпълнителното действие на член 97 вр. чл. 350 от Наказателен кодекс, който изготви храни или напитки, предопределени за общо прилагане, по подобен метод, че в тях се основават или попадат рискови за здравето субстанции, както и оня, който продава, предлага за обмен или по различен метод тури в послание такива храни или питиета – правене или слагането в послание включително със самото предложение за проба на храни или напитки, в които попадат субстанции рискови за живота и здравето и са предопределени за общо прилагане. Престъплението е на просто осъществяване, т.е. довършено е със самото правене на храната и питиетата или със самото предложение за обмен.
Изключително значима е субективната страна на член 97 от Наказателен кодекс, а точно: 1. закононарушенията по член 97 от Наказателен кодекс е постоянно и единствено съзнателно закононарушение с директен предумисъл, до момента в който тези срещу националното здраве по член 349 и сл. от Наказателен кодекс се санкционират и по несъобразителност, а освен когато са осъществени съзнателно /изрично член 351 от НК/. Второ от субективна страна закононарушенията по член 97 от Наказателен кодекс се характеризира с политическа цел, каквата не се преследва по член 349-350 от Наказателен кодекс. Ето за какво член 97 е поглъщаща наредба и изключва приложението на член 349-350 от Наказателен кодекс и нямаме цялост от закононарушения. Извършеното се квалифицира единствено по член 97 от Наказателен кодекс, когато има директен предумисъл и политическа цел.
Чл. 97 е специфична във връзка с член 96, алинея 3, тъй като в последната се приказва за общо рисково действие, каквото и да е, до момента в който по член 97 категорично са посочени такива общо рискови действия, които са визирани в член 349-350 от Наказателен кодекс. Ето за какво като специфична наредба изключва приложението на член 96, алинея 3 от Наказателен кодекс.
Последната наредба от раздел “Измяна ” член 97а от Наказателен кодекс, който с задачата по член 96 задържи някого като пленник, чието освобождение слага според от осъществяването на несъмнено изискване от страна на страната, на държавна или социална организация или на трето лице... /задържане като пленник с политическа цел/.
Сложно изпълнително действие – първата част на изпълнителното действие се показва в това, че деецът лишава някого от независимост /независимо дали това е станало с или без отвличане/. Лишаването от независимост значи, че се лимитира правото на потърпевшия за свободно предвижване в пространството. Тази активност сама по себе си се квалифицира като закононарушение по член 142 или член 142а от Наказателен кодекс – отнемане от независимост. Това, което трансформира ограничения от независимост в пленник е слагането на изискване за неговото освобождение и това е в действителност втората част на изпълнителното действие. По този метод деецът указва самобитно насила против този, който би трябвало да извърши поставеното изискване, т.е. протяга ръка се върху свободата на волята на получатела на изискването, тъй като в случай че той не извърши изискването заложникът ще бъде продължаван да бъде държан наложително /заради това аналогичното на член 97а закононарушение по член 143а – насила, го намираме в глава ІІ/. Престъплението е довършено със самото слагане на изискването. Не се изисква осъществяването на поставеното изискване, респ. освобождение.
От субективна страна – директен предумисъл и политическа цел да се засегне властта. С всяко задържане на заложници се основава ужас в обществото, респ. компликации на властта по тяното превъзмогване – в справедлив проект. По член 97а деецът цели таман основаването проблеми на властта, минимум цели промени във властта по превъзмогване на всеобщата неуравновесеност, само че по-често става дума за политически претенции, които се слагат за освобождение на заложника.
Чл. 97а изключва аналогочнито закононарушение по член 143а като специфична наредба, т.е. няма цялост сред двете. Задържането на пленник по член 143а не преследва политическа цел и се явява обща наредба във връзка с член 97а.
Квалифициран състав на член 97а, алинея 2, Когато в случаите по миналата алинея деецът заплашва, че в случай че поставеното от него изискване не бъде изпълнено, ще аргументи гибел или тежка или междинна телесна щета на задържания – по главния състав освобождението се слага според от осъществяването на изискването, до момента в който по алинея 2 принудата се разпознава като се прибавя опасността, че той ще бъде убит или ще му бъде породена тежка телесна щета. Довършено – със самата опасност. Ако опасността бъде осъществена и бъде убит, респ. тежка телесна щета настъпи, ще има цялост по член 97а плюс ликвидиране или тежка телесна щета.
Раздел ІІ “Предателство и шпионство ” /само шпионство по член 104 и 105 от НК/.
Шпионството е класическо предателско закононарушение, само че от края на 30-те години по този начин е обещано в тогавашния закон и обичайно продължава по този начин да стои и понастоящем.
Два текста за шпионство – член 104 и чл.105 от Наказателен кодекс.
Чл. 104. (1) Който издаде или събира за да издаде на непозната страна или на непозната организация информация, представляваща държавна загадка...
Субект на шпионството по член 104 от Наказателен кодекс – всяко наказателно отговорно лице.
Изключително значение за обрисуване на шпионството е предмета на закононарушението, а именно “информация, представляваща държавна загадка ”. Обективно погледното информацията би трябвало да има качеството на държавна загадка. Връзката сред шпионството и държавна загадка е неразривно обвързвана. Дефиниция на държавна загадка е дадена в ЗЗКИ, според който има два типа класифицирана информация, а точно: 1. държавна загадка и 2. служебна загадка. Съгласно член 25 от ЗЗКИ, държавна загадка е информацията, избрана в листата по приложение № 1, нерегламентираният достъп до която би основал заплаха за или би увредил ползите на Република България, свързани с националната сигурност, защитата, външната политика или отбраната на конституционно открития ред. Използват се два критерия за дефинирането на държавна загадка. За да има държавна загадка би трябвало да са налице и двата критерия и материалния и формалния аршин. Материалният аршин сочи на наличието на информацията, която би трябвало да бъде такава, че “нерегламентираният достъп до такава информация би сложил в рисково националната сигурност ”. Регламентираният достъп според закона значи 1. че с нея могат да работят избран кръг лица, които имат допуск за работа с класифицирана информация и то за съответното равнище на класифицирана информация. Вторият принцип за регламентираният достъп е заложена в член 3 от ЗЗКИ е при съблюдаване на правилото “необходимост да се знае ” за осъществяването на служебните отговорности на съответното лице.
Съгласно материалният аршин, с цел да имаме държавна загадка, информацията би трябвало да е от такова естество и лицето няма допуск или и да има не подхожда на правилото “необходимост да се знае ” ще е до някаква степен да се сътвори заплаха за националната сигурност.
Според формалинят аршин, с цел да имаме държавна загадка е този, че издадената информация би трябвало да принадлежи към една от категориите информации държавна загадка, включени в лист на сведенията държавна загадка признат от Народно събрание като приложение кам ЗЗКИ. Този лист е очевиден и е оповестен в Дъждовни води, дружно със ЗЗКИ. В самият лист са посочени категориите сведения държавна загадка. На база на листата обособените ведомства основават свои лични описи, които конкретизират листата на Народно събрание. При разминаване сред двата листата преоритет има описът на Народно събрание. За да имаме държавна загадка информацията, която е предадена на непознатата страна би трябвало не просто да принадлежи към листата на Народно събрание, а да бъде с правилно наличие – изцяло или най-малко отчасти правилно, тъй като при издаването на обективно погрешна информация не може да се сложи в заплаха националната сигурност.
Съществуват три степени на подредба на държавната загадка или три равнища на достъп – най-високо равнище “страго секретно ”, “секретно ” и “поверително ”, като грифовете са според от степента на заплаха за националната сигурност при издаване на съответната информация и второ дали нездравословните последствия са отстраними или не.
Изключително значим справедлив симптом – държавната загадка би трябвало да бъде предадена на чужда страна или непозната организация.
Две форми на изпълнителното действие:
“издаде ” – без значение от метода. С оглед довършеността на закононарушението и естеството на това закононарушение има известна неустановеност в правосъдната процедура в кой миг се приема, че закононарушението е довършено и общо взето се приема следното решение: издаде следва да се пояснява в смисъл изпрати, т.е. следва да се смята, че закононарушението е довършено с изпращане на информацията въпреки и да не се знае дали тя е получена от непознатата страна – последният факт се приема за несъставомерен. Има едно изключение от този принцип и в случай че той е: по безпорен метод се потвърди, че сведенията не са достигнали до непознатата страна, когато се приема че е налице опит.
От субективна страна – съзнателно закононарушение. Тук не се изисква политическа цел /по изключение за тази глава/.
Вторият вариянт на шпионството е “събира информация държавна загадка ”. Събира този, който няма достъп. Събира без значение па какъв метод. Престъплението е довършено, когато деецът открива фактическа власт върху информацията и е в положение да я издаде. Събирането е всъщност подготвителна активност, само че е въздигната в независимо закононарушение /законодателят е присъдил ранга на изпълнително действие, на независимо закононарушение с всичките последствия от това/. Когато една и съща информация първо бъде събрана, а по-късно и издадена няма съвкуност сред двете, а се дава отговор единствено за издаване, което гълтам събирането на информацията, като естеството на събирането като подготвителна активност.
От себективна страна – директен предумисъл и специфична цел – събраната информация да бъде издадена. Целта би трябвало да е налице по време на изпълнителното действие.
Чл. 104, алинея 2, ако деецът непринудено разкрие пред органите на властта осъщественото закононарушение, санкционира се при смекчаващи условия, поощрителна наредба. Приема се априори, че смекчаващите условия доминират над отегчаващите и наказването може да бъде сред минимума и средата и не повече от това.
Шпионство по член 105 от Наказателен кодекс.
Чл. 105. (1) Който се сложи в услуга на непозната страна или на непозната организация, с цел да й служи като разузнавач, в случай че не е направил действие по предходния член...
Субект: всяко наказателноотговорно лице /в това число и чужденец/.
Инкриминира се една сама по себе си предварителна незаконна активност, каквато е слагането в услуга на непозната страна за бъдеща шпионска активност в нейна употребява. Поставянето в услуга е своебразен контракт сред две страни предвид на изискванията, при които деецът ще реализира в бъдеще шпионската активност по член 104 от Наказателен кодекс. По конкретно изпълнителното действие зависи от чия страна идва самодейността. Ако самодейността идва от представителя на непознатата страна, изпълнителното действие се показва в приемане на предлагането, в който миг закононарушението е довършено /опит не е възможен/. Ако самодейността идва от страната на дееца, изпълнителното действие ще представлява предложение от негова страна за бъдеща шпионска активност. Ако предлагането бъде отхвърлено ще имаме опит. Ако бъде признато сега на приемането ще имаме довършено закононарушение.
От субективна страна – предумисъл. Важна специфичност е, че член 105 е субсидиарна норма във връзка с член 104, което категорично е посочено в член 105 и тя се ползва единствено при изискване, че самата шпионска активност не е почнала. В момента, в който стартира шпионската активност по член 104 – издаване или събиране, се дава отговор по член 104 и отпада отговорността по член 105 от Наказателен кодекс.
Чл. 105, алинея 2, деецът не се санкционира, в случай че непринудено се разкрие пред органите на властта – поощрителна наредба. Тук е допустимо цялостно отпадане на наказателната отговорност и по този метод деецът оптимално да бъде подтикван към една следваща правомерна активност по откриване.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ